Къде е „никога повече“ за Газа?

Миналата седмица преминахме 100-ия ден от последния епизод на експанзия на Израел против народа на Газа. Беше депресиращ крайъгълен камък, който трябваше да се вземе поради. Сто дни на палестинци, които са били безмилостно унищожавани по всевъзможни брутални способи: израелски бомби, които ги раздират, израелски патрони, пробиващи черепите им, и наложената от Израел блокада ги гладува или ги убива посредством другояче лечими инфекции.

Сто дни, в които страните, които споделиха „ в никакъв случай повече “ преди съвсем 80 години, не направиха нищо, с цел да спрат нашето изтребване. Сто дни, в които ние пледирахме, филантропични организации пледираха, Организацията на обединените народи се молеше и хората по улиците по света се молеха, само че всички бяхме пренебрегнати.

Може би не би трябвало да се учудваме на мълчанието. В края на краищата бруталната и противозаконна окупация на Израел беше разрешена да продължи десетилетия, до момента в който не победи всички върхове и стана най-дълготрайната в актуалната история.

През цялото това време израелската окупационна страна, нейните държавни управления и войска са направлявали на практика всеки аспект от живота на палестинците: политически, стопански, обществен и – може да не ви се има вяра, само че – също любовния живот.

Израел ни споделя какво можем да ядем, какво можем да пием, какво можем да купим, къде можем да отидем, къде можем да пътуваме, къде можем да живеем, къде можем да градим, къде можем да пасем добитъка си, къде можем да ловим риба, къде можем да вървим на учебно заведение, къде можем да получаваме здравни услуги (ако изобщо) и да, в кого можем да се влюбим, да се оженим и да живеем с него.

Израел даже се опита да ни каже кои сме като нация. Той е споделил на палестинците, че са араби, мюсюлмани, християни, друзи или черкези, само че не и палестинци. Тя направи всичко и всичко, с цел да разбие палестинската обществена тъкан.

Израел също настойчиво сее разделяне сред политическите сили в Палестина; през последните 15 години тя се увери, че всяко ходатайство, търсещо държавно управление на единството сред двете най-големи палестински партии, Хамас и Фатах, се провали. Политическото разцепление аргументи големи вреди на палестинската общественост, което в последна сметка докара до спор и уязвимост от вътрешната страна.

Израел също по този начин се погрижи да останем небогати и уязвими освен посредством непрестанно отнемане от благосъстоятелност – кражба на земя, прогонване и разрушение на домове – само че и посредством икономическа взаимозависимост.

Той целеустремено поддържа палестинската стопанска система на ръба на колапса, задушавайки икономическата интензивност и частния бизнес. Това докара до високи равнища на безработица и принуди доста палестинци да работят за окупаторите – от време на време даже в противозаконни еврейски селища, безусловно издигнати върху откраднатата им земя.

Израел също поредно подкопава палестинското селско стопанство – обичайно един от най-силните стопански браншове в Палестина. Ограниченият достъп до земя и водни запаси докара до фрапантно понижаване на палестинската селскостопанска продукция, нарушавайки фундаментално обичайния занаят.

В Газа икономическото опустошаване е още по-лошо, с помощта на траялата 17 години обсада, наложена от Израел. Той мощно ограничи вноса и износа, като на процедура умъртви по-голямата част от търговията с външния свят и унищожи индустриалния и селскостопанския бранш. Израел даже преброи калориите на храните, които допускаше в Газа, с цел да подсигурява, че едвам имаме задоволително, с цел да оцелеем.

Когато сме се съпротивлявали – спокойно или по различен метод – израелската окупация не е посочила благосклонност. То е убивало, осакатявало, затваряло, измъчвало и групово наказвало.

В продължаващата експанзия против линията Газа, този блян за заличаване на палестинския народ закупи геноцидни размери.

За 100 дни, в полетата на убийството в Газа, Израел съумя да избие минимум 31 000 палестинци – 23 000, които са публично преброени, и най-малко 8 000, които не могат да бъдат, тъй като телата им към момента са под руините и няма кой да ги вземе ги вън.

Останалите от нас, които сме оживели, се сблъскахме със смъртоносната композиция от боязън, апетит и жадност под безразборните бомбардировки и цялостната блокада на Израел.

През последните 100 дни израелската окупация забрани достъпа на храна, вода и медикаменти в линията Газа. Не единствено това, само че израелските въздушни удари са ориентирани към всеки източник на живот. От водни кладенци и пречиствателни станции до пекарни, ферми, електрически генератори и слънчеви панели, Израел систематично се насочва към всевъзможни средства за подкрепяне на хората в Газа.

Важно е да се означи, че помощта, която идва в линията Газа сега, не може да покрие потребностите даже на дребна част от популацията. Хората са станали толкоз обезверени заради глада и жаждата, че камионите с помощ, които идват, от време на време са атакувани и претърсвани. След това тези артикули се продават по улиците на три до пет пъти по-висока цена и по този метод в никакъв случай не доближават до най-уязвимите, които обезверено се нуждаят от тях.

Това, несъмнено, е един от предстоящите резултати от обсадата. Друг подобен беше обрисуван от члена на Кнесета Тали Готлиб през октомври.

„ Без апетит и жадност измежду популацията на Газа, ние няма да можем да вербуваме сътрудници, няма да можем да вербуваме разузнаване, няма да можем да подкупваме хора с храна, питиета, медикаменти, с цел да получим разузнаване “, сподели тя, демонстрирайки какъв брой смели са станали израелските чиновници в общественото проявление на техните геноцидни цели и какъв брой сигурни се усещат в своята безотговорност, обезпечена от поддръжката на Съединените щати.

За да подкрепят процеса на „ приемане на разследваща информация “, израелските окупационни сили постоянно пускат листовки от небето, предлагайки на палестинците храна, медикаменти и сигурност в подмяна на „ съдействие “.

Но има друга още по-зловеща цел, която Израел преследва. Непредсказуемостта и суровостта на всекидневието в Газа основават чувство за беззащитност и обезсърчение. Много палестинци, изключително деца, страдат от меланхолия, тревога и стресови разстройства; доста не бяха излекувани от контузии от минали експанзии, преди да стартира тази. Израел желае освен да разбие и унищожи нашите тела; желае да разбие и унищожи мозъците и душите ни.

Ако се разровим малко в историята, ще открием, че тези брутални тактики са били употребявани и преди. Предците на част от израелското население са ги изпитали по време на Холокоста.

През 40-те години на предишния век евреите в цяла Европа са били натикани в гета и концентрационни лагери, където са изправени пред апетит, малтретиране и всеобща гибел. Нацистите са употребявали глада като способ за надзор и дехуманизация. Постоянната опасност от принуждение, депортиране и гибел унищожи телата и душите.

Приказките, които сме чували за гетата и концентрационните лагери, отекват през днешния ден в Газа, където 2,3 милиона от нас са натъпкани във все по-намаляващи региони и са принудени да търпят неприятни за живеене условия. Когато сложите един до различен разказите за зверствата, пред които са били изправени и двата народа, ще видите, че историята се повтаря, единствено че този път целият свят гледа и не прави нищо, с цел да го спре.

Тържественият обет „ в никакъв случай повече “, роден от пепелта на Холокоста, имаше за цел да предотврати повторението на неговите ужаси. Ангажиментът, гравиран в груповото схващане на света, беше заричане към уязвимите хора по целия свят, че ще бъдат предпазени, че техните мъчители ще бъдат спрени.

И въпреки всичко, до момента в който обръщаме взор към продължаващата палестинска битка, това заричане звучи празно. Сенките на минали жестокости остават в днешния опит на палестинския народ.

И въпреки всичко, когато отбелязахме 100 дни на безмилостно кръвопролитие, имаше искра вяра. Южна Африка се застъпи за правилото „ в никакъв случай повече “ и даде страната Израел на съд, обвинявайки я – пред очите на целия свят – в осъществяване на геноцид. Южна Африка има нашата безконечна обич и признателност за това, че отстояваше това, което е вярно, че ни даде вяра, когато бяхме изпаднали в обезсърчение.

В тези мрачни времена „ в никакъв случай повече “ не може да остане просто фраза за спомен; би трябвало да се трансформира в апел за деяние. Светът би трябвало да извърши обещанието си да пази достолепието и правата на всички хора във всяко кътче на света и да предотврати осъществяването на още един геноцид.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.